Новини



Мария Цонкова: Мъдростта повелява да се учим от природата, тъй като и ние сме част от нея
17.02.2020

Интервю на Анастас Барбов с Мария Цонкова – председател на Гражданско сдружение “Постоянно образование” във вестник Отзвук, гр. Смолян можете да прочетете тук.





Юмико Канеко: Хората стават все по-странни
17.02.2020

Интервю на Анастас Барбов с Юмико Канеко – директор на Център „Номура” – Токио, във вестник Отзвук, гр. Смолян можете да прочетете тук.





ГОДИШНА СРЕЩА 2019 НА СДРУЖЕНИЕ „ПОСТОЯННО ОБРАЗОВАНИЕ“
21.12.2019

На 21 декември 2019 г. в сградата на МИС в София от 18 ч. се проведе годишната среща на Сдружение „Постоянно образование“.

Председателката на сдружението Мария Цонкова откри срещата с представяне на философията „Номура“ за интегрирано образование през целия живот и за работата  му през 2019 г.

След това Лилия Георгиева, член на УС,  представи Конкурса на сдружението за дипломна работа на хуманна тема, защитена през 2019 г., и обяви наградените работи - една Първа и две Поощрителни награди:  ИВЕТ  РУСЕВА с „Изследване на емоционалната интелигентност и алтруизъм в юношеска възраст“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, РАЛИЦА  КАБАКОВА с „Нови комуникационни техники на КСО на компаниите Coca-Cola, Pepsi r Starbucks в социалната медия Facebook“, УНСС  и ТАНЯ  ЧЕЛЕБИЙСКА с „Идеен проект за дизайн на горски детски център“, Нов български университет.

Според целите на сдружението за разпространение на японската култура у нас Клубът за чайна церемония представи  кимона, а Клуб „Накама“ представи няколко Cosplay костюма. Аудиторията беше заинтригувана и показа много голям интерес.

Срещата завърши на чаша вино сред кимона и косплеъри и в коледна и новогодишна атмосфера.


                                              УЧАСТНИЦИ И НАГРАДЕНИ

*Публикуваните уводи са със съгласието на авторите

     

1. ПЪРВА НАГРАДА  - ИВЕТА   РУСЕВА, бакалавър по психология

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

 

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И АЛТРУИЗЪМ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

УВОД

Емоциите- това е нещо, което се преживява като чувство, което мотивира, организира и направлява възприятията, мислите и действията. Емоцията мотивира. Тя мобилизира енергията и тази енергия в някои случаи се усеща от субекта като тенденция към извършване на действие. Емоцията ръководи мисловната и физическата активност на индивида. Една от причините за възникване на човешките емоции в хода на еволюцията е била необходимостта от обезпечаване на социална връзка между майката и детето. Екологичната ниша на човешкото дете е такава, че като носител на всички когнитивни, социални и физиологични навици, необходими за оцеляването на бебето, се явява грижещият се за него възрастен. Друга причина за възникване на емоциите е била насъщната необходимост в средствата за комуникация между майката и детето, също както и между възрастните хора. Системата от социална комуникация, базираща се на емоционалната експресия е жизненоважна, защото без нея връзката между майката и детето би била невъзможна. Емоциите са необходими за оцеляването и благополучието  на човека. Не по-малко важна е способността да разбираме и съпреживяваме чуждите емоции, способността да изпитваме емпатия, както и способността да разпознаваме собствените си емоции, да ги изразяваме с думи, да разказваме за тях. Именно тези човешки способности изграждат емоционалната интелигентност. При някои хора способностите, допринасящи за нивото на емоционална интелигентност са подобре развити, докато други са развили само част от тези способности. Разпознаването на чуждите и собствени емоции и налагането на самоконтрол върху тях, емпатията и мотивацията за преодоляване на трудностите са основните компоненти на емоционалната интелигентност. Емоционалната интелигентност е важна за всеки човек, защото в голяма степен от нея зависи качеството му на живот. Тя спомага за социализацията, по-високата мотивация, оптимизма и отсъствието на тревожни мисли, емпатията и готовността за оказване на помощ. В психологията терминът въведен за реализиране на помощ е „просоциално поведение”, той описва поведение, противоположно на антисоциалното. Алтруизмът е форма на просоциалното поведение, която разкрива най-силната му проява. При алтруизма мотивацията, действията и резултатът са в полза на другия за сметка на личната изгода. Личните интереси остават на заден план, те се пренебрегват, а индивидът се съсредоточава върху чуждите интереси. За да може индивидът да пренебрегва собствените си нужди, за да помага на другите, той трябва да умее да разпознава собствените си и чуждите емоции, да изпитва емпатия, т.е. да притежава висока емоционална интелигентност. Емоционалната интелигентност и проявите на алтруизъм в комбинация могат да намалят актовете на агресия сред деца, юноши и възрастни.  Много изследвания показват високи нива на агресия и дори престъпност в юношеска възраст. За да се помогне на юношите да заместят агресивните действия с алтруистични, емоционалната им интелигентност трябва да се повиши. Необходимо е социумът да възпитава и насърчава емоционалната интелигентност и алтруизма у децата. 

Настоящата дипломна работа има за цел да изследва емоционалната интелигентност и алтруизма, както и зависимостта между тях в юношеска възраст. За постигането на тази цел в първата част е описана информацията от проучената достъпна литература. Във втора част са описани направените хипотези, използваните методи и организацията на проведеното изследване в областта. Третата част на дипломната работа представя получените резултати от емпиричното изследване, анализът и психологическата интерпретация и направените изводи, обобщения и препоръки.

 

2. ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА - ТАНЯ  ЧЕЛЕБИЙСКА, магистър по дизайн                   Нов български университет, София

ИДЕЕН ПРОЕКТ ЗА ДИЗАЙН НА ГОРСКИ ДЕТСКИ ЦЕНТЪР



3. ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА - РАЛИЦА КАБАКОВА,  магистърска програма   „Медии и обществени комуникации“ - УНСС, София                

НОВИ КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНИКИ НА КСО НА КОМПАНИИТЕ COCA- COLA, PEPSI

                       И   STARBUCKS В СОЦИАЛНАТА МЕДИЯ FACEBOOK

УВОД

Въпреки че теоретичните изследвания не предлагат една конкретна дефиниция за корпоративна социална отговорност (КСО) и съществуват няколко парадигми за нейното значение, тя се превърна в неизменна част от бизнеса през настоящия век. Всичките формулировки, които се предлагат за това понятие обаче са еднозначни. КСО се изразява с отговорното и етично отношение на корпорациите към обществото и средата, в която те оперират. КСО е елемент от ПР професията, който се грижи за репутацията на компаниите и е инструмент за постигане на устойчиво развитие. КСО се наложи като модел на отговорно управление и не е нещо ново за бизнеса. Неговото динамично развитие и необходимостта от бърза комуникация обаче, доведоха до промени в начина на комуникиране и представяне на корпоративната социална отговорност, а това е ново и за бизнеса, и за неговите публики.

Дигитализацията, технологиите и новите медии промениха изцяло методите, по които една компания може да демонстрира своята КСО. За да се установят новите начини за комуникиране на КСО инициативи, прилагани от ПР практиците, е необходим анализ на социални кампании, които бизнес секторът реализира.

Реализирането и комуникирането на КСО е важно за цялото общество, защото етичните практики в ПР целят по-добро служене на публичния интерес. Ползите от социални кампании, реализирани чрез ПР професията са милиони долари дарения за намаляване на бедността, намиране на решение срещу сериозно заболяване, опазване на околната среда, ограничаване на неравенството и дискриминацията, създаване на работни места. КСО потенциалът по отношениe на подобряване на живота на хората е неограничен, затова е важно комуникирането на такива инициативи да става чрез съвременни техники, отговарящи на развитието и на бизнеса, и на технологиите, и на обществото.

За да се покаже значимостта и ползите от добре комуникирани КСО практики, за настоящото изследване са избрани примери, които имат мащабен и дълготраен ефект. Те се реализират от три големи корпорации в промишлената индустрия – Coca-Cola, Pepsi и Starbucks. Случаите от практиката са именно проекти на тези корпорации, тъй като те са разпознаваеми брандове навсякъде по света, лидери са в своето поле на дейност и разполагат с огромни корпоративни ресурси. Въпреки успеха и печалбите им, има негативно настроени обществени групи, които ги обвиняват в предлагане на вредни продукти. Тези обстоятелства правят компаниите интересни за анализиране на тяхната КСО, за да се установи дали използват огромния си капитал, за да помагат за глобални проблеми и дали опровергават критиките към продуктите си.

Избраните примери са свързани с кампании, целящи да преборят СПИН, да постигнат равенство между половете, да опазват околната среда, да решат глобални проблеми като глад и недостига на вода. Те показват КСО на компаниите и техниките за нейното популяризиране в дигитална среда и особeно във Facebook, както и ефектите от избраната комуникация.

Целта на настоящото изследване е да разгледа и анализира примери за КСО инициативи на корпорациите Coca-Cola, Pepsi и Starbucks и да изведе изводи, като установи новите техники за комуникиране на социално отговорни практики от компаниите.

Задачите на дипломната работа са:

 Да очертае концепция за отношението между КСО и бизнеса

 Да докаже или опровергае нейната значимост за постигане на устойчиво развитие от корпорациите

 Да рамкира приложението на КСО чрез ПР професията

 Да разгледа и анализира КСО инициативи на трите корпорации

 Да отсее примери, комуникирани в дигитална среда и Facebook

 Да открои новите техники за популяризиране и демонстриране на тези кампании

 Да установи ефекта от използваните методи за комуникация

 Да разгледа и направи изводи за връзката между социалните мрежи КСО

 

Обект на дипломната работа е КСО в ПР професията и компаниите Coca-Cola, Pepsi и Starbucks. Предмет на научната разработка са новите техники за комуникиране на КСО инициативи във Facebook. Тезата на изследването е, че Facebook e подходяща медийна среда за иновативно и креативно представяне на КСО инициативи, съобразно настъпилата дигитализация и промените, до които доведе тя. Мрежата се превърна в платформа за достигане и ангажиране на нова аудитория и допринася за надграждане на корпоративната репутация в онлайн среда.

Използваните методи в изследването за случаи от практиката, сравнителен анализ, контент-анализ на корпоративните страници на компаниите Coca-Cola, Pepsi и Starbucks във Facebook и на докладите им за устойчиво развитие.

 

4. БОРИСЛАВА  НАДКОВА, магистър по  образователен мениджмънт

СУ „Св. Климент Охридски“

                        УПРАВЛЕНСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИНОВАТИВНОТО УЧИЛИЩЕ

УВОД

                     Образованието е ценност от незапомнени времена. Още в древността децата са се обучавали на основни знания и умения. В последствие училището се превръща в институция  и  става  задължителна   стъпка за  израстването на едно  дете.  С  времето образованието се променя, така както се променя и светът като цяло. В нашето съвремие училището има няколко основни цели и задачи:

·         да формира младия човек като свободна, морална и инициативна личност, с широка обща култура, уважаващ законите, правата на другите, техния език, религия, култура, познаващ и зачитащ националните и общочовешките ценности;

·         да развива интелектуалните възможности и комуникативните способности на личността, нейната индивидуалност и самостоятелност;

·          да изгражда физически и морално здрави личности, готови да поемат граждански отговорности;

·         да формира национално самосъзнание, да възпитава в родолюбие и в съпричастност към глобалните проблеми на човечеството;

·         да формира потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот;

·         да осигури необходимото равнище на общообразователна и професионална подготовка на личността, позволяващо й непрекъснато да се образова и самообразова.

 

Училището трябва да съумее да постига тези цели, което води до разработването и прилагането на нови методи и подходи на преподаване и учене. Поради тази причина в последните години иновациите в образованието са изключително актуални и са във фокуса на всяка образователна институция. Затова и от 2017г. насам в България бе сформирана Комисия за иновативните училища към МОН, която да разглежда и одобряв проекти за получаване на статут „Иновативно училище“ . 294 са проектите, получили одобрение за двете години, в които действа въпросната комисия и са преценени като достатъчно сполучливи, за да подобрят качеството на образованието. Тази възможност звучи доста примамливо за повечето образователни институции, но  и води със себе си редица сериозни предизвикателства. Сред тях иновационният мениджмънт е едно от най-сериозните поне по няколко причини.

Първо, до 2016 г., когато с новия Закон за предучилищното и училищно образование се регламентира правото на училищата да разработват и реализират свои иновативни практики, промените в системата са се случвали като централизирани инициативи. Ето защо тяхното управление е било отговорност предимно на националните и местни институции (МОН, РУО), а на училищно равнище те основно са били единствено администрирани. С новите нормативни правила училището и неговото управление понастоящем носи цялата отговорност и лидерство.

Второ, управлението на иновативните практики интегрира функциите и механизмите на  организационния мениджмънт с тези на мениджмънта на промяната и на въздействието от нея. Всичко това изисква по-широка и задълбочена мениджърска компенетност и експертиза -  опит, който училищните кадри тепърва ще натрупват.

Всичко това прави темата не само актуална, но и ключова за успеха на програмата "иновативни училища", поради което привлича и специалния изследователски интерес, провокирал разработката на настоящата дипломна работа.

Цел на дипломното изследване е проучването и анализа на най-значимите управленски предизвикателства пред иновативните училища, провокирани от новата им роля на лидери и мениджъри на промяната в образованието.

Обект на изследването е управлението на иновативните училища като учещи организации, самоуправляващи своето развитие и промяна.

Предмет на изследването са управленските предизвикателства пред иновативните училища като учещи организации.

Поради особеностите на поставената изследователска цел, дипломното изследване ще търси отговор на няколко основни изследователски въпроси, свързани с анализа на своя предмет на няколко управленски равнища: (а) стратегически и системен мениджмънт, (б) иновационен мениджмънт, и (в) мениджмънт на информацията и комуникацията. Те са в основата и на трите основни изследователски въпроси:

1. Кои са водещите управленски предизвикателства пред иновативните училища, провокирани от актуалните официални политики и стратегически приоритети в сферата на образователните иновации и промени, отразени в официалните политически и нормативни документи за българското образование?

2. Кои са водещите управленски предизвикателства пред иновативните училища, свързани с разработването, внедряването и оценяването на иновативните училищни практики на основата на техните концептуални, съдържателни и процесуални специфики?

3. Кои са водещите управленски предизвикателства пред иновативните училища, провокирани от съпътстващите промяната външна и вътрешна информацишя и комуникация?

За да постигне поставената цел и да отговори на поставените основни изследователски въпроси, дипломното изследване си поставя следните основни задачи:

1. Да се проучат теоретичните основи на иновациите и иновационния мениджмънт, и неговата специфика в полето на образованието.

2. Да се проучат емпирично предизвикателствата пред управлението на иновативните училища, провокирани от приоритетите и механизмите на системен и стратегически мениджмънт на образованието в страната, отразени в официалните политически и нормативни документи.

3. Да се изследват емпирично предизвикателствата пред управлението на промяната в иновативните училища, провокирани от нейните концептуални, съдържателни и процесуални специфики;

4. Да се изследват емпирично предизвикателствата пред иновативните училища, свързани с управлението на информацията и комуникацията свързани с иновационната промяна.

За постигането на поставените задачи изследователската методология обхваща следните теоретични и емпирични (количествени и качествени) методи:

1. За теоретичен анализ: литературен обзор, класификация, анализ, сравнение

2. За събиране на емпирични данни: анкета, фокус група, официална статистика

3. За анализ на събраните емпирични данни: наблюдение, синтезиране, обобщаване

Чрез анализ на  промените в Закона за предучилищното и училищното образование и нормативната уредба, разглеждането на различни примери за иновативни училища по света и в България, наблягайки на моделите им за мениджмънт,  както и чрез проучване и анализиране на обществените нагласи този труд трябва да даде по-ясна и точна представа за тенденциите при създаването, организирането и управлението на иновативно училище.

Ясно е, че за две години трудно могат да се направят обобщения и да се постигне обективна оценка за реализирането на идеята „Иновативни училища“. Още по-трудно е да се отсеят предизвикателствата, които стоят пред управлението. Затова и в настоящата работа не може да се оформи точна и ясна хипотеза. Но могат да се зададат изследователските въпроси, посочени по-горе, чиито отговори да насочат към най-съществените, най-глобалните проблеми при менажирането на иновативното училище.

На първо място училището като институция е обвързано със законова рамка и нормативна уредба. Тя предполага да спомогне работата на мениджърите и да зададе границите. Но в същото време тя е и тази, която в много случаи пречи за развитието на дадена идея. Въпрос на стратегически мениджмънт е да се използват законовите положения в полза на идеята. Затова и тук поставяме въпроса дали има адекватност на нормативната уредба, дали има синхрон между иновативната идея за иновации в училище и реализирането на тази идея. За целта в емпиричната част на изследването ще бъде направен анализ на законовите положения при реализирането на иновационни проекти, както и проучване за мнението на директорите.

Следващият изследователски въпрос, на който трябва да намерим отговор е свързан с процесуалния мениджмънт и насочва към това как на практика се създават и управляват иновациите. Тук трябва да се запитаме какви точно иновации се прилагат в българското училище и дали те са реално иновации в истинския смисъл на думата. За да открием отговорите е редно да разгледаме официалната статистика за иновативните училища и да разгледаме в детайли някои от вече получилите статут.

И накрая, но не на последно място, не трябва да забравяме, че в образователният процес влизат и ученици и родители, чието мнение е важно. Още по-важно и въпрос на комуникационен мениджмънт е те да бъдат адекватно и своевременно информирани за възможностите и промените не само в дадено училище, но и в системата като цяло. Логичният изследователски въпрос е дали се случва подобна комуникация и дали има „чуваемост“, дали има положителен резултат. За целта е проведена фокус група с учители и родители, както и анкета сред ученици. Резултатите показват интересни тенденции в управленските предизвикателства.

След всичко казано трябва да отбележим, че настоящата разработка в никакъв случай не претендира за изчерпателност по темата за предизвикателствата в управлението на иновативно училище, тъй като тя е изключително обширна и все още не достатъчно проучвана и разработвана. Но чрез отговорите на изследователските въпроси следва да се даде една посока за размисъл и да се откроят основните, съществени проблеми, стоящи пред мениджърите, което пък от своя страна би могло да спомогне за тяхното решаване.

 

5. ПЕТЯ  КЕРЕМЕДЧИЕВА,  квалификационна ст., СУ „ Св. Кл. Охридски“

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ДЕТСКА ГРЕДИНА – РОДИТЕЛИ - ОБЩИНСКИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА ОТ 3 ДО 7 ГОДИНИ

УВОД

1.      Актуалност на темата

        В центъра на новата образователна парадигма е детето с неговите потребности в условията на информационната епоха и глобализиращия се свят. Концепцията за основните принципи и иновативните моменти в Закона за предучилищното и училищното образование включва овладяването на умения за работа с постоянно променяща се информация и усвояване на методи на учене, за ключови компетентности и нагласи за учене през целия живот. Механичното овладяване и репродуциране на голям обем от знания не е приоритет в съвременния образователен процес. Все още има родители и учители, които оценяват високо именно натрупаните знания. Те смятат, че колкото повече информация овладяват децата, толкова по-подготвени са за училище, за живота. Да не забравяме, че днес е особено важно възпитаването на познавателни интереси, необходимо е овладяването на умения за учене през целия живот.

Предучилищният  период е много ценен и значим в живота на човека. Безспорни авторитети за детето в тази възраст са възрастните (родители и екипа в детската градина), които оказват съдействие  и подкрепа за максимално развитие на потенциала на всяко дете. В резултат на сътрудничество между учители и родители, детето получава най-необходимата и ценна подкрепа за неговото пълноценно  развитие.

Семейството и детската градина са еднакво заинтересовани от максимално разгръщане на потенциала на всяко дете. Семейството очаква детето да е щастливо в детската група, да придобие необходимите компетентности за плавен преход към училищна готовност. Учителите очакват родителите  да проявяват отговорност и заинтересованост за постиженията на детето в детската градина. Заинтересованите страни в педагогическото взаимодействие е необходимо да положат максимални усилия за постигане на очакваните резултати.

Като педагогически специалист съм  насочила усилията си в сътрудничеството със семейството, като основната цел е толерантност, отговорност и стремеж за повишаване на компетентността на родителите за подготовка на децата за училищно образование.

В основата на едно пълноценно сътрудничество са механизмите, които осигуряват ефективността на взаимодействието детска градина – семейство. Необходимо е те да се използват максимално и да бъдат планирани в модел, изработен съобразно стратегията за развитие на детската градина. Механизмът на взаимодействие предполага повече усилия и отделяне на повече време за пребиваване на самите родители в детската градина.  Стремежът да се оптимизира този процес преминава през етапи, който при липсата на търпение и желание за осъществяване на целите от страна на учителите е невъзможно.

В съвременното семейство налаганите от детската градина форми на взаимодействие не се приемат безрезервно и безкритично. В опита за утвърждаване визията на детската градина и конкретната група съм преминала през различни трудности за преодоляване на вижданията на някой родители, че сътрудничеството е необходимост, в името на детето. Преминала съм през традиционните форми на сътрудничество, било те индивидуални, групови и колективни, търсила съм онова, което ще отговори на вижданията и ще провокира интереса на родителите.

Връзката между детската градина и семейството е необходима. Без нея е невъзможно формирането на детската личност. Безспорно е, че без активното сътрудничество с родителите и тяхното навременно съдействие, някои процеси са затруднени или дейностите по тяхното осъществяване се забавят.

Използването на различни допълнителни форми на взаимодействие  е успешен вариант за сътрудничество между детската градина и семейството за реализиране на поставените цели.

          В тази разработка си поставям за цел да представя допълнителните дейности на взаимодействие в детската градина като източник за обогатяване на личностния опит и преживявания на детето. От своя страна взаимодействието изисква прилагане на нови подходи за реализиране на съвременните цели на предучилищното образование.

2.      Същност

Въпросите които си поставям в разработката са следните:

Ø  Защо е необходимо подобно изследване?

Ø  Каква информация ни носи направеното изследване?

Ø  Как използвам в практиката си на детски учители допълнителните форми на педагогическо взаимодействие?

2.1.            Как XXI век представя направление Околен свят на децата от предучилищна възраст.

         

          Днес педагогическият специалист се запознава с методика, преминала през много изпитания, промени, лишения, неразбиране, опити, за да достигне до година 2019 и обобщим в следната схема като правим уговорката, че това е само щрих, под който се крие огромен материал на научни изследвания, за да достигнем до образователно-възпитателното взаимодействие.

 

 

Фигура 1. Основни въпроси на Държавни образователни стандарти (ДОС)


 

            ЗАЩО да се осъществява подготовка на децата по Околен свят преди постъпване в училище, т. е. каква е основната цел на социалната подготовка?

          КАКВО от широкия обем от знанията по Околен свят да се подбере, дидактически да се обработи и така да се определи съдържанието за детската градина?

          КАК да се реализира подготовката на децата, т. е. каква да е дидактическата система по Околен свят в детската градина?

          КАКВИ са резултатите от образователно-възпитателното взаимодействие?