ИНТЕРВЮ БАРБОВ 3
Публикувано на: 24.05.2019

1.     Г-жо Цонкова, бяхте на работно посещение в Токио – за колко време и с каква цел?

От 9 до 13 декември 2018 г. в Университета на ООН в Токио и Йокохама се състоя 12-ият Международен форум по Интегрирано образование през целия живот, който се провежда на всеки четири години от образователния център „Номура“ за интегрирано образование през целия живот. Мотото на форума беше „Оцеляване в космическата ера и образование, което да ни учи как да живеем в хармония с природата и овладяването на науката и технологиите“.

Целта на това събитие е да привлича хора както от Япония, така и от света,    които да бъдат запознавани с образователния метод „Номура“ за възпитаване в общочовешки ценности и, естествено, да го разпространяват и практикуват по родните си места. Участваха 28 представители на 17 държави и 1100 от Япония. Като председател на българския филиал на образователния център „Номура“ бях поканена да участвам като лектор. С мен присъстваха още двама членове от организацията ни в София.

2.    Кой пое разноските по вашето пътуване?

Като български филиал на центъра от 15 години, разноските по пътуването ни, както и по престоя ни там, бяха поети от центъра „Номура“ за интегрирано образование през целия живот.

3.  Очевидно работата Ви е била високо оценена, за да се поемат тези разходи. Мисля, че с това свое пътуване Вие носите престиж не само за Вас и Вашата организация, а и за страната ни. Моля Ви, не проявявайте скромност и кажете това не е ли така? Какво беше Вашето участие?

Японците са народ, който дълбоко уважава личността на всеки индивид, а в нашия случай уважението им нарастваше с времето, тъй като много добре оценяват доброволната дейност, която развиваме в България като гражданска организация, наред със служебните и домакинските задължения, които всяка работеща жена има. Аз съм филолог, преподавател по професия, участието ми в организацията е гражданският ми ангажимент и не претендирам за задълбочена компетентност в различните обществени сфери извън информацията, която получавам от медиите както всички.

Това е 7-ият Международен форум на центъра „Номура“, на който присъствам и вече сме много добре познати в това Международно движение за ИОЦЖ, но в далечната 1994 година, когато за първи участвах и се запознах с хората там, трябваше много да говоря за България, защото повечето от тях не бяха чували за нея. През годините имам две участия с доклади на форумите, а тази година бях поканена и като лектор. Не е възможно да участваш в такива мащабни международни събития и да не се чувстваш като представител на собствената си нация. Винаги съм го знаела, но опитът ми все повече потвърждава, че истинските посланици на държавите са обикновените хората, които пътуват и се срещат с други хора по света. За добро или за лошо. И бих казала, че ние сме добри посланици. Много ми се иска и в собствената ни страна да ни уважават така и да ни приемат като посланици на една висока култура и мъдра житейска философия, каквато е японската.

4.  В мотото на конференцията се съдържа и едно мощно послание към света за възпитаване в общочовешки ценности. Забелязвате ли, че те са в огромен дефицит в момента в целия свят?

Да, така е, за съжаление. След Втората световна война започва едно много бързо деградиране на обикновените човешки ценности за сметка на други с предимно материална, политическа и икономическа насоченост. Точно тогава започва и дейността на центъра „Номура“.

Сега се говори много за ценности и ценностни системи – християнски, демократични, европейски, либерално-демократични, глобално-либерални, сигурно и още ще се появят. Не че някой ги обяснява, те сякаш се знаят от всички. И на фона на тази разнообразна палитра от ценности, всички осъзнават все повече увеличаващата се дехуманизация на обществото като цяло.

      Наскоро ми разказаха за отношението и „грижите“ към онкоболните по

     време на вливанията при химиотерапия. Бях на границата да се разплача. Заболя ме сърцето. Човещината изчезва, е, не напълно, все още. Сякаш хората не са човешки същества, които споделят еднакви природни условия на живот на едно ограничено пространство, наречено Земя. Всичко в това пространство, както и хората, е свързано в една система, която е част от друга, също взаимносвързана и действаща по определени закони система. В наше време, когато всеки може да влезе в интернет и да погледне и Земята и Космоса около нея, вижда това, но доколко го проумява и осъзнава? Основен принцип за отличаване на общочовешките ценности е осъзнаването, че всичко в тази система, която сме нарекли природа и Вселена, е взаимно свързано. Мъдростта повелява да се учим от природната структура, тъй като и ние сме част от нея. Всичко досега в историята на цивилизацията доказва, че когато общностите са се обединявали, са постигали успехи и обратното. А погледнете сега какво е състоянието на обществото като цяло по света – всичко се дели и общностите се разпадат. Тази тенденция се диктува от материални, икономически, политики и демографски подбуди. Но не и от хуманни. Чудим се как да опазим Европейския съюз, който е най-хуманното и прогресивно постижение в Европа. Територия на жестоки войни в продължение на векове, народите там сега са обединени и не съществува опасност да се изтребват помежду си. Образуването на такива съюзи, водени от идеята за благоденствие на все повече хора и които съюзи са в добронамерено сътрудничество помежду си, е огромна стъпка в цивилизационно отношение. Но всичко това се постига от хора, не от някакви имагинерни сили, които решават вместо нас какво да става, а хората като човешки същества са различни и, за съжаление, не познават самите себе си. Общочовешките ценности се определят и от този факт, особено от заложеното и развиващото се откакто свят светува зло в човешката природа. Съвременните хора в по-голямата си част са по-склонни да развиват положителния си потенциал, но за да го направят, те трябва да бъдат целенасочено и постоянно водени по този път – това е и автентичната цел на образованието, преди да бъде видоизменена в условие за материална реализация. За да бъдат в крак с времето си, когато индустриалните технологии в космическия век, в който живеят, светкавично се развиват както никога преди, хората трябва да се отърсят от предразсъдъците и социално–житейското си невежество. А това може да стане само с възпитаване в общочовешките ценности, и то през целия им живот.

      5. Г-жо Цонкова, имате ли целенасочена дейност за работа с младите и подпомагате ли ги както в личностното им развитие, така и в професионалното?

      Опитваме се доколкото имаме възможност. Много е важно повече млади хора да изграждат мироглед, който е в крак с променящата се действителност. Освен педагогическите състави на три детски градини, с които работим от години, провеждаме и ежегоден конкурс за защитена дипломна работа на хумана тема през текущата година – през 2018 г. проведохме конкурса за 6-и път. Наградата е парична и регламентът обхваща разнообразни области на хуманното образование. Наградената дипломантка за 2018 г. беше номинирана от нас в Япония и спечели стипендия „Тецуо Номура”  за 2018 г. за докторантура, която ще направи в България. С наградените и някои от участницити провеждаме и ежегодни семинари. Чрез конкурса се надяваме да достигаме до млади хора, а със семинарите да ги запознаваме с образователния метод Номура за възпитаване в неизменните общочовешки ценности и философията за интегрирано образование през целия живот.

6. Открил съм едно много подходящо място за провеждане на   конференции и семинари плюс отлична хотелска част. Приемате ли покана за организиране на семинар или конференция в нашата красива планина Родопа? Бихме искали да отправим покана чрез Вас и на г-жа Юмико Канеко, за гостуване на някои от тези събития, т.е. да популяризираме нашата красива планина и в Япония?

Това би било прекрасно. Възможно е да се възползваме от поканата Ви за следващия ни семинар. Колкото за японците, не мога да обещая нищо. Те обикновено предприемат дългото пътуване до Европа като го съчетават със сложна програма от посещения на различни места. Но съм сигурна, че красивата Родопа планина би им харесала много.

7.    Бях отправил покана за интервю към г-жа Канеко, която беше приета.  Надявам се на Вашето посредничество за ускоряване на отговора.

На срещата ни в Токио й припомних. Останах с впечатлението, че ще го направи. Такова интервю минава през преводачи и изисква време, а както винаги, в център „Номура“ са много заети, тъй като непрекъснато провеждат образователна дейност, както и постоянните си срещи и семинари, които са многобройни.