Интегрираното образование през целия живот /ИОЦЖ/ като контрапункт на съвременната материалистична цивилизация
17.05.2021

        Мария Цонкова, лекция пред студенти по етнопсихология в СУ „ Кл. Охридски“

        За да придобиете по-ясна представа за времената, в които се създава и развива хуманната образователна философия „Номура“ за ИОЦЖ, ще започна малко отдалечe.

           От средата на 20 в. започва едно много активно провеждане на световни обществени форуми, свързани с образованието, тъй като съществуващата рамка на институционалното образование не може повече да се справя с многобройните проблеми на бързо развиващото се човешко общество по отношение на технологиите и проблемите с моралната деградация, настъпила след половинвековните войни.

       В края на 20 в. пък, с падането на Берлинската стена, се задълбочават социалните, икономическите, политическите и нравствените кризи по света, което още повече изостря  нуждата от общество, преодоляващо собственото си невежество и все по-голямата  липса на духовни ценности.

       Всяка световна инициатива води до тенденции в образователните системи, които се развиват и постепенно се оформят като самостоятелни образователни дялове като по този начин се започва една обща образователна реформа  от методологична и от съдържателна гледна точка.

       През 1948 г. с Всеобщата Декларация за правата на човека /ВДПЧ/ се оформя и създава Образование по правата на човека  /ОПЧ/, което се предоставя  на световната сцена чрез различни начини и подходи.

       След  1960 г., когато  ЮНЕСКО провежда Световна конференция за образование за възрастни, която призовава за премахване на невежеството сред населението на земята, за да може да се развива взаимното чувство на уважение и разбиране и чувството за общност,  се създават Образование за възрастни /ОВ/, ИОЦЖ в Япония, както и други  като  Образование за мир, Демократично образование, Хуманно образование, някои от които се изучават в университети на много  страни.

       Това са само някои от по-важните многобройни инициативи, подходи, помагала и методики, теории и философии, които вече повече от 70 години се развиват и се правят опити да се  прилагат на практика по света, за „постигане на взаимно уважение и разбиране и чувство за общност“, както е формулирано в почти всички документи.

       Как тези тенденции намират мястото си в ИОЦЖ?

       Интеграцията по принцип  се разбира главно като социално интегриране и приобщаване на различните, както и множеството Стратегии у нас и не само у нас, акцентират повече на професионалната реализация като двигател на икономиката и изграждане на общество, основано на знания и напредък на технологиите, отново преди всичко в икономическата сфера. ИОЦЖ обаче има по-различен профил. То издига като най-важен фактор за развитието на обществото човека, човешкото същество и се фокусира в развиване на положителния потенциал, който съществува във всеки човек, и намаляване, където е възможно, на отрицателния потенциал, който също съществува във всеки човек. То учи хората на общочовешки ценности, които ръководят  живота и действията на всеки човек, учи на обективност и хармонично развитие на човека. Прави хората по-мъдри в житейския им път.

       Дошло е времето, когато мъдростта на Далечния изток и прагматизмът на Запада да се срещнат.

       ИОЦЖ е възпитателно–образователна философия за човешката природа и взаимоотношения, при която човешкото същество е интегрална, неделима част от заобикалящата го среда и природата.

       То е фундаментът на съвременните образователни тенденции за мирогледа, нравствената култура на хората, тъй като  човешките действия определят всичко.  Негов предмет е личностното развитие чрез осъзнаване на общочовешките ценности, които са основополагащи на съвременните демократични ценности на нашата цивилизация. 

       Образователните принципи на ИОЦЖ са извлечени от природни закони и са пренесени в човешките взаимоотношения и точно този подход  го прави уникално и универсално.

       Интеграцията при ИОЦЖ е вътре в самия човек – първо в най-ранна възраст между родители и деца, по-нататък през целия  живот между учители и ученици, преподаващи и учещи, работещи и работодатели, управляващи и управлявани и всички тези взаимоотношения се преосмислят  и осъзнават като   общочовешки ценности на целостта, единството  на природата и човека, на схващането, че човекът е неделима част от природата. Това  е  и приносът на тази източна философия към прагматизма на западната философия като цяло, защото в западната философия  природата е даденост, която трябва да служи на човека и задоволява неговите нужди.


       Като неправителствена организация ние имаме пълната свобода да избираме предмета на нашата дейност и сме убедени, че работата в насоката, която ИОЦЖ открива,  е крайно необходима, особено за нашето общество, на което по исторически причини доста му липсва житейска култура и мъдрост, отговарящи на изискванията и нуждите  на 21 век, и това се отнася не само за нашето общество, тъй като няма съмнение, че материалното благополучие и покупателната способност са върхът, най-висшата ценност на днешната цивилизация.

       ИОЦЖ всъщност не казва нищо неизвестно досега. То дава възможност, обаче за дискутиране на темата ЧОВЕК, толкова пропускана и неглижирана във всички политически и социални дискусии, въпреки че всичко се говори и прави в името на човека.

       ИОЦЖ дава възможност на учителя и му помага да погледне на учениците и от тази страна, от човешката им страна и да се опита да създаде съответни подходящи условия за успешното им развитие. Ето как Приобщаващото образование се вписва в ИОЦЖ, защото ако един учител е обучен да опознава детето извън  възможностите му за възприемане на знания и това да  е приоритетна  задача,  той много успешно ще намери начин да го приобщи.  

       Изниква една много актуална тема – как демокрацията се съвместява с природата на човека? Защото знаем, че демокрацията  е такава, каквато хората я правят, хората с техните характери, субективни харесвания и нехаресвания, пороци, но и благородство...

       Тук ролята на ИОЦЖ е изключително важна за изграждането на самите хора, които живеят в демократично общество, защото се знае, че демокрацията се отвоюва в непрекъсната борба с невежеството на хората, с  борба за подобряване и усъвършенстване на самата демокрация, с усилия за развиване на положителния потенциал и борба с отрицателния, за постигане на взаимно уважение и разбиране и чувство за общност. А това е изключително трудно и изисква дълбоко отдадени хора.

       Какъв смисъл има във влагането на огромни средства в която и да е сфера на живота, ако те отиват в ръцете на корумпирани хора, които се ръководят в живота от вродената си алчност, властолюбивост, нечестност, ексцентричност и самолюбие?

       Демокрацията не се спуска отгоре, за нея се воюва, и то непрекъснато. 

       Ще ви цитирам проф. Арнолд Толби, /1889 – 1975/, историк със световен авторитет: „Необходимо е повишаването на образоваността и морала на колкото се може повече хора, т.е. на по-голямата част от широките слоеве на обществото, защото обществото се нуждае от РЕД и ПРАВИЛА, които се осъществяват от власт. Но тъй като хората са по ПРИРОДА добри и лоши, т.е. съществува ДОБРО и ЗЛО, злоупотребата с власт е реална опасност при всяко общество, особено при демокрацията. Затова трябва да се разработват различни системи, при които максималното участие на максимален брой хора няма да позволява на властта да излезе от контрол”. А Йошико Номура пише в книгата си: „Реалността днес е, че живеем във време, когато ключът към живота ни вече не се намира в ръцете на неколцина автократи, а в абсолютното мнозинство на най-ниските слоеве на обществото. Ако членовете на това изстрадало мнозинство продължават да живеят слепи и безропотни, без независима мисъл и воля да образоват децата си да  бъдат като тях, не само че може да няма бъдеще, но кой би могъл да гарантира, че оглупелите маси няма да повторят грешката безмозъчно да последват лидерите си в друга война, по-ужасна от всяка преди нея?”

       Принципите на интеграция  на ИОЦЖ се  фокусират върху   осъзнаване на основни ценности в човешките взаимоотношения, които трябва да се развиват  през целия живот на човека.

       Възпитанието и образованието на децата е  и самовъзпитание и самообразоване на родителите – принцип, който трябва да се осъзнава от всеки родител.

       Възпитанието и образованието на учещите е и самовъзпитание и самообразоване на преподаващите – интеграционен принцип, който би осигурил мощен тласък на положително развитие на обществата. Всяко събитие в обществото, от политическото до спортното, е предмет на самовъзпитание и самообразоване – много важен принцип за личностно и гражданско  израстване.

       Особено третият принцип е много важен за изграждането и развитието на гражданско демократично общество, на гражданственост, както често се казва - на граждани, а не на поданици.

       ИОЦЖ обяснява мястото на човека в природния свят логично и популярно и помага на човек да се идентифицира като човешко същество, защото основния въпрос, който Номура си задава и се опитва донякъде да отговори, е „Кой съм аз?“, „ Какво съм аз?“, без никакви претенции за научност, а главно от наблюдение и личен опит. Както една стара максима казва: „опознай себе си, за да опознаеш вселената и боговете“.

       ДИАГРАМАТА на времето и пространството се опитва нагледно да покаже мястото на всеки човек в природния свят – всеки един от нас има родители, те от своя страна имат родители, които също имат родители... Това, че ние знаем най-много 2-3 поколения назад, не означава, че тази връзка не отива далече в миналото  и че тя съществува в момента у всеки един от нас. Става дума за вертикалата на времето. Хоризонталата на пространството показва мястото в природния свят, на което всеки отделен човек се ражда, а пресечната точка на вертикалата с хоризонталата индикира, чисто теоретично, разбира се, но и много ясно и нагледно, мястото на всеки един от нас в света в продължение на целия му живот.

       Вертикалата на времето и хоризонталата на пространството пораждат многобройни фактори, които определят развитието на всеки индивидуален живот.

       ИОЦЖ обяснява общочовешките ценности като ги основава върху абсолютните ценности. От философска гледна точка има абсолютна и относителна истина. Абсолютната истина, или метафизиката във философията, e първоизточникът, това, от което всичко се развива и което създава живот.  Неговата стойност е неизменна и абсолютна. Има само една истина. А относителната истина зависи от дадени обстоятелства и периоди в живота на хората. 

       Следователно, може да се говори за абсолютни и относителни ценности.  Абсолютните ценности са интегрална част  от абсолютната истина. Те са неизменни, непроменящи се и вечни и са специфични за човешкия вид като част от вселената и вечния живот. Относителните ценности зависят от различни обстоятелства, исторически периоди в живота на хората и са променливи.

       Живеем в свят, в който всяко нещо се различава от друго, в относително общество, където всеки човек е уникален и е повлиян от етническия си произход и заобикалящата го среда, индивидуални качества, харесвания и нехаресвания. Затова е необходимо да се научим да разпознаваме абсолютните ценности, с които всеки един от нас се появява на този свят. Да осъзнаем истинските важни неща в живота, които са неизменяеми. Това са общочовешките ценности, които трябва да преоткрием в себе си и приемем в живота си. Те могат да бъдат открити в природата и според източното схващане за природата и човека, като интегрална част от нея, те са вродени във всяко човешко същество. 

  Да видим кои са те?

       И така – хората са приносителите на онази невидима нишка на съществуването на всяко живо същество в природата, която ние наричаме  ЖИВОТ. Без него няма нищо. Следователно първата и най-важна общочовешка ценност това е самият животът, който се предава от поколение на поколение и който ние сме длъжни да пазим. Той е най-голямата ценност за всяко човешко същество. 

       Всички сме съгласни, че хармонията е самата вселена и природа, затова ХАРМОНИЯТА е вродена във всеки човек и той трябва да се стреми да я постигне  заради собственото си благополучие и щастие.

       Уникалното мястото, което човекът заема на върха на веригата от всички живи същества на земята, му дава неговото ДОСТОЙНСТВО  и  ОТГОВОРНОСТ.

       Всички човешки същества имат една и съща природа и по един и същи начин животът се появява в тях, това ги прави РАВНИ като представители на вида си.

       Свободната воля, която съществува във всеки човек е част от фундаменталната космическа енергия  и му дава стремежа към СВОБОДА.

       ЛЮБОВТА  и  СЪЗИДАНИЕТО – това е самият процес на растеж и развитие в природата, който никога не спира и е закон за всички живи същества. 

       Космическата система, която е мегахармонията на всички феномени, функционира в строг ред и природни закони от микроклетката до макрокосмоса, е  самата МЪДРОСТ и също е въплътена във всяко човешко същество.

       Животът, хармонията, достойнството и отговорността, свободата, любовта и съзиданието, равенството и мъдростта. Това са абсолютните общочовешки ценности, които са въплътени във всеки човек, както казваме - дадени от природата. Чрез живота те се предават от индивид на индивид и от поколение на поколение през времето и пространството и определят историческия континиум, потока на живота, силната му възстановителна мощ и натрупването на културното богатство на човечеството.

       В процеса на развитието си - от раждането до смъртта си - човек се променя, но тези абсолютни, общочовешки ценности остават непроменливи  и са в основата на много  относителни ценности, формирали се през вековете. Например демократическите ценности, както и онези от времето на Френската революция - равенство пред закона, свобода на словото и братство – взаимопомощ, християнските ценности, семейните ценности...

       Успоредно с всеки индивидуален живот  един невидим, вдъхващ живот енергиен поток, тече и дава на човешките същества техните абсолютни/ естествени/ духовни ценности и качества. Тези абсолютни природни качества обаче  са фундаментално различни  от индивидуалните качества на хората, които ги правят уникални и различни един от друг.  Духовните ценности  не се различават по количество и качество, т.е. не са по-малко или повече.

         Осъзнаването на тези универсални, общочовешки  стойности като фундаментални ценности на човешкия вид, е първата и най-важна стъпка към възраждане на хуманноста у хората през 21 век /хуманността се разбира  главно като опознаване на човешката природа, а не само хуманни взаимоотношения/.

       Те са положителният потенциал на всеки човек, който обаче е във вечен конфликт с неговия  негативен потенциал, развивал се и се трупал в човешката природа за оцеляването му  през тъмните векове на човешката  история.  Положителният и негативният потенциал в човешката природа  се наследяват и развиват до много голяма степен в зависимост от средата, в която индивидът живее. Това са факторите, които се проявяват от вертикалата на времето, вродените качества и хоризонталата на пространството, мястото, но което човек се е родил с всичките си историко-социални и политически влияния.

       Хората често оценяват и съдят другите според техните заслуги, социален и материален статус или според техните умения да постигат лесно целите си. Но както вече знаем, личните способности и качества и универсалните, абсолютни стойности  на човека са фундаментално различни. Затова правилната, истински обективна оценка за един човек и неговото образование, не може да се прави само на базата на неговите относителни постижения, като например резултати от тестове и академични оценки и рейтинги, научни титли, материални печалби и обществена слава. Не би било обективно, ако това се прави без оценяването на  чувството за човешко достойнство, равенство и свобода,  способност  за обич, любов и  мъдрост.

       Една от основните  цели на ИОЦЖ е именно е възраждането на хуманнността чрез определянето на общочовешките ценности, защото омаловажаването и пренебрегването на тези духовни стойности отклоняват хората от вроденото им чувство за хармония  с природата  и може да доведе до непредвидими събития.

       В заключение бих искала да ви кажа следното:

       С развитието на информационните технологии /ИТ/ светът вече навлезе в Четвъртата индустриална революция. Появи се и ще се развива Изкуственият интелект. Светът си задава въпроса – как би трябвало хората да реагират на този бърз растеж?  Световните форуми по света - икономически, философски, социални  и др. съветват като Изпълнителния директор на Световния икономически форум например - проф. Клаус  Шуаб, цитиран от г-н Ногучи, представителя на Япония в ЮНЕСКО, че трябва да се направи преход от едно общество, фокусирано върху производство и консумация, както в миналото, към общество, което цени споделянето, съпричастността и филантропията. Според препоръките за това е необходимо развитието както на чувството за ангажимент,  така и развитието на въображението. По отношение на ангажираността, най-малкото поне трябва да се проявява загриженост за това, което става около нас.

       Що се отнася до въображението ни извън научната сфера, то трябва да ни води до обективно възприемане на нещата около нас, като се мъчим да си представим различните състояния, в които много хора изпадат днес.

       ИОЦЖ отговаря на тази съвременна необходимост и ние вярваме, че е важно  да продължаваме да разпространяваме и прилагаме на практика принципите на хуманната образователна философия  „Номура“ за ИОЦЖ, за да учим хората на общочовешките ценности и така да защитим достойнството на човешкия вид.