Интервю
05.12.2016

1. Г-жо Цонкова, в главата ми нахлуват множество въпроси, чиито отговори биха допринесли за многобройни ползи за обществото, особено в сегашното му състояние: пълна апатия (фрустрация) и безпомощност. Определено смятам, че г-жа Йошико Номура може да му помогне дори от отвъдното, не мислите ли?

 

- Напълно сте прав. Философията „Номура” е начин на мислене, на житейско осмисляне на връзките ни със средата, в която живеем и с хората, с които общуваме. Тя се отнася за всяко човешко същество на земята, без значение дали е в България, или в Япония, както и за всяка епоха, но е изключително актуална днес, когато светът се глобализира. За да може човек да живее по-добре, да е полезен на обществото, той трябва да е наясно относно човешката си същност, със света и с времето, в което живее. Философията „Номура” за интегрирано образование през целия живот дава възможност на хората да научат точно това.


2. Моля, разкажете как стигнахте до нейното учение, до гостуването си в Япония и изобщо онова, което намирате за полезно да се знае у нас, а в частност и в региона ни?

 

- Много често ми задават този въпрос, защото в представите ни Япония е много далечна, и то не само географски. Така се случи, че докато работех в Института за български език към БАН, по време на Конгреса по българистика в София през 1981 г, превеждах на проф. Томяк, който наскоро си отиде от този свят, но тогава беше лектор в Лондонския университет по образование. Кореспонденцията ни продължи и когато след няколко години получих покана от центъра „Номура” за участие в международен форум по ИОЦЖ, организиран от тях в Париж, разбрах, че той, като сътрудник на този център, ме е препоръчал. Това стана през 1994 г. и оттогава съм непрекъснато във връзка с тях. Сред тях са и едни от най-ценните приятели, които съм имала. Самата г-жа Номура почина през 2003 г. на 81 години. Бях поканена да говоря на погребението й. Споменът от онзи момент е много силен. Тя беше високо ценен член на японското общество и беше изпратена подобаващо.

През 1994 г. за първи път се запознах с образователната философия

ИОЦЖ, но трябваше да мине доста време, докато я осъзная. Преминала съм няколко международни семинара в Токио и пак там един интензивен курс. С годините принципите на ИОЦЖ станаха начин на живот за мен. Със сигурност мога да кажа, че няма никакво значение къде се намираш, ако възприемаш живота и трудностите в него като предизвикателство за собственото си израстване, като шанс да опознаеш собствената си човешка природа и да се промениш, ако се налага. Когато ти е ясно как действат природните закони при взаимоотношенията и можеш да предвидиш последствията от всяко действие, избягваш стреса и най-малкото, което постигаш, е собствената ти увереност и спокойствие. Ставаш по-мъдър житейски. Порастваш. А ако говорим като цяло за нас, българите, не можем да се похвалим с особена житейска мъдрост.

 

3. Организирате конкурси, свързани с предмета на дейност на сдружението. Разбрах, че имало много успешно участие и на родопчанка?

 

- ИОЦЖ е вид хуманно образование. Класира се в дял образование за

възрастни. Ценностите, които то развива, са в духовната сфера.В изключително материално ориентираното ни битие хора, които не са толкова привързани към материалните придобивки, са изключения. Затова чрез конкурса, който учредихме за защитена дипломна работа на хуманна тема, искаме да стигнем до млади хора, които се вълнуват от процесите на човешкото развитие. Те могат много по-лесно да бъдат мотивирани за хуманното си и духовно развитие. Човек не се ражда гражданин, отговорен за себе си  и за обществото, в което живее, но той може да се научи да бъде такъв. Затова искаме да ги запознаем с ИОЦЖ. Биха могли да бъдат много полезни и на себе си, и на другите.

Да, миналата година имахме и участничка от Смолян, Стефка Гугинска, дипломант на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, млад човек от категорията, за която току-що споменах. Надявам се, че ще се задълбочи малко в тази философия. Опитваме се да разпространяваме конкурса из цяла България

4. Ако подходим самокритично към себе си като народ и сбор от индивиди, би трябвало да си дадем отговор на въпроса: защо японците са толкова напред в своето развитие, а ние се влачим по дъното? Какво е мнението Ви по този болезнен въпрос?

 

- Разликата наистина е огромна, но тя е огромна и между всички индивиди на земята, без значение откъде са. От гледна точка на дадена нация обаче, нещата могат да се обобщят, като се вземат предвид няколко важни фактора, и то на базата на причинно – следствения закон, закона за времето и пространството и тогава нещата стават обясними. Мъдрата култура на Далечния изток, местоположението и историята на Япония изграждат духа на нацията. Те са развити, но не мислете, че нямат проблеми. Ние ги сравняваме с нас от гледната точка на нашата камбанария, но същите фактори, които са изградили техния дух, са изградили и нашия, защото те са универсални фактори и са валидни за всички човешки същества. Вземете източноевропейската ни балканска култура, местоположението ни и историята ни и ги преосмислете през призмата на природните закони за причинността, времето и пространството, и ще видите колко интересно ще ви стане. Затова аз не бих казала, че се влачим по дъното, защото не бива повърхностно да  се сравняваме с други нации. Напротив, за нашата даденост, дори сме постигнали много.Промяната, която настъпи в конституцията ни и международното ни ситуиране са факт, но за да проработи той осезателно за всички в България, зависи от всички нас, от начина по който възприемаме живота си и хората около нас. И в тази връзка ИОЦЖ е много полезна образователна - в най-общия смисъл на думата - философия, защото помага на индивида да погледне обективно на нещата и да ги реши по възможно най-добрия начин не само за себе си, но и за  тези около него, защото съществува друг природен закон, че всичко в природата, живата и неживата, от която и човекът е неизменна част, е свързано.

Ако искаме, бихме могли на чисто личностна основа, за собственото ни развитие, да вземем някои хубави неща от японците, например тяхната дисциплина, самоуважение и уважение към другия, достойнството им. Черти, които се притежават и от много българи. Но също така и черти, които в по-голям мащаб се формират от вече споменатите фактори. Защото по силата на друг природен закон за връзките и взаимоотношенията, когато човек промени себе си, той неизменно променя и другите около себе си, защото създава мрежа от връзки, които влияят.


5. Поканена сте да посетите "Храма на Познанието в Царството на Невежеството", нескромно казано от един родопчанин. Ще се отзовете ли на тази покана?

 

- Разбира се, с удоволствие. Наименованието на този  храм е в голямо съзвучие с целите на ИОЦЖ.


6. Той Ви е препоръчал и една книга със сериозно отношение към дейността на сдружението. Успяхте ли да се запознаете със съдържанието й?

 

- Да, „Затъпяване. Скритата цел на държавното образование” от американския  писател Джон Гатоу. Звучи много актуално, чувала съм за нея, но не съм я прочела още.Както и много други книги, за съжаление, но денонощието е само от 24 часа. Ако приемем, че наистина съществува такава цел, това означава, че хората, които ръководят живота ни, са много добре запознати с природните закони и много добре ги прилагат за собствените си цели. Природният закон не е нито добър, нито лош, а просто съществуваща реалност. От хората зависи в каква посока ще го използват. Затова ИОЦЖ дава възможност на обикновените хора да си отворят малко очите, да станат по-просветени и по-мъдри по отношение на житейските ситуации. Няма идеални хора, във всеки човек има скрито както добро, така и лошо. Има една индианска приказка, че в човека живеят два вълка, добрият и лошият, и че ще победи този, който храниш по-добре. Една от основните цели на ИОЦЖ, както и на нашата организация, е да даваме възможност на добрия потенциал в човека да се развива, и то още от най-ранна възраст. А като преподавател с многогодишен опит мога със сигурност да кажа, че колкото повече информация се трупа в учебния материал, толкова по-малко се научава и има голям риск да не се усвоят основни неща. Както някой беше казал, ако не се лъжа Айнщайн, доброто образование е това, което остава, след като забравиш всичко, а според прочутия френски ренесансов педагог и философ Рабле детето не е делва, която да напълниш, а факел, който да запалиш.

   

7. При условие, че демокрацията функционира в много страни, които дължат благоденствието си на нея, защо у нас тя се отрича от много хола?

 

- Учудвам се, че много хора очакваха бърза промяна на положението в България  и дори се заявява от някои, че преходът е приключил. Ако се погледне чисто формално, може би са прави, защото имаме нова Конституция, демократична държава сме,  членове сме на ЕС и на НАТО, а това са големи промени. Но следствията от тях се прилагат и управляват от хора. Как един човек, прекарал целия си живот, приемайки средата  и хората около себе си по един начин, изведнъж ще започне да гледа на нещата по друг начин, и то в повечето случаи, съвсем неугоден за него? При това без никаква образователна намеса – кой знаеше преди какво е демокрация, какво е свободен пазар, натрупване на капитала? И сега много малко хора имат политическа култура, за да разбират процесите. Друг е въпросът, че могат да я получат, но само ако са мотивирани и проявят интерес. А мотивацията може за се породи от желанието им за личностното им развитие, самоопознаването и познаването на индивидуалните възможности. Затова се казва, че ученето през целия живот е образованието на 21 век. Обаче зависи единствено от самата личност. По тази причина смятаме, че ИОЦЖ, което има размерите на движение в Япония с десетки хиляди членове, е много подходящо за повдигането на гражданската култура на българското общество.

 

8. Г-жо  Цонкова, има една  поговорка, която гласи: колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните. Не я одобрявам и я намирам обидна за животните, за което им се извинявам. При мен нещата стоят по друг начин и на пръв поглед е твърде лично, но не е така. Колкото повече опознавам политиците, толкова повече обиквам и уважавам интелектуалците, имам предвид честните.

Моля ви, коментирайте.

 

- Оценявам чувството Ви за хумор. Всъщност, много добри неща могат да се научат от животните. Колкото за политиците и интелектуалците – едното е по-скоро професия, а другото е тип мисловна система. Имали сме интелектуалци, които за известно време са били и политици. Но без определена даденост от политик не можеш да станеш интелектуалец. Що се отнася до честността, един честен политик ще е много добре дошъл.

Според мен истинският  интелектуалец трябва с живота си, с ценностите, които изповядва, с житейската си философия да буди възхищение, да вдъхновява, да е пример за подражание особено за младите. Мисля, че малко бъркаме в представите си за интелектуалец. Обикновено за такива смятаме хората на изкуството, както и когато говорим за култура, имаме предвид театър, концерт, изкуство, литература. А културата е степен на житейска образованост, която обикновено се придобива в семейната среда и  се проявява във всички сфери на живота. Един интелектуалец, в смисъла, който описах, не може да не е културен, докато за един политик това не е задължително. И оттук според мен идва лошото ни отношение към политиците като цяло. И така не е само у нас. Наскоро в един английски учебник имаше пример за глаголи, които са типични са определени съществителни и за съществителното „политик” беше дадено „лъжа, мамя”. Така или иначе като човешки същества и двата типа имат своите фактори – среда, възпитание, лични качества, които са ги изградили каквито са.

 

9. Наскоро имахте работно посещение в Смолян и нашите прекрасни Родопи.Забелязахте ли нещо много тревожно – раковите образувания в планината?

 

- Имате предвид онези петна сред горите, които всъщност са празни пространства, получили се от изсичане? Не знам каква е причината, дали е незаконна сеч, или превантивни мерки от страна на горските служби

Или под ракови образувания имате предвид корояда.  Много е важно обаче да забелязваме промените в природата около нас, да си задаваме въпроси и като граждани да търсим начини да въздействаме на негативните явления, свързани с човешка дейност. Наш дълг е като просветени  хора, които осъзнават неразривната връзка на природата  с човека, преди всичко да възпитаваме децата си в чувствителност към нея и да се научат да се възприемат като част от нея. Спомням си вълнуващия разказ на дъщеря ви за калинката, която описахте наскоро в този вестник, и съм съгласна, че има хора с природна даденост да гледат на нещата по правилния начин. Но също така трябва да знаем и твърдо да вярваме, че когато на хората се помогне да осъзнаят мястото си в природния свят, те се мотивират и могат да променят много неща в живота си. Това е и основната ни цел като гражданска организация, ето защо изказвам дълбоката си благодарност, че чрез вестник „Отзвук”, имаме възможността да достигнем до разума на повече хора в този прекрасен кът на България.

Тъй като сме в навечерието на коледните и новогодишните празници, бих искала да поздравя както Вас така и читателите с Рождество Христово и Новата 2017  Година с пожеланието да потърсим чудото на Коледа вътре в нас и да му се радваме за много години здрави и щастливи в мирна България и в един по-мъдър свят.