Уводните части на работите от КОНКУРС 2020
19.01.2021

УЧАСТНИЦИ И НАГРАДЕНИ В КОНКУРС ‘ 2020



*Уводите към представените дипломни работи се публикуват със съгласието на авторите


ПЪРВА НАГРАДА – ЗЛАТКА ГЕОРГИЕВА, магистър


СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуства; Катедра „Специална педагогика“


ИГРОВАТА АНИМАЦИЯ ЗА ЕМОЦИОНАЛНО ФИЛТРИРАНЕ НА ДЕЦА ПРИ ПРЕХОДА ОТ ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА КЪМ НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ 


УВОД

През първите години на 21 век сме свидетели на прогресивно развитие чрез образованието, което трябва да се разбира като обществено отговорно за материалното и персонално реализиране на педагогическата ни мисия в предучилищното и начално образование като единна социално-педагогическа система (Д. Гюров, 200)(8). Тя не е заместител на педагогическите функции на институциите и семейството, а място за комуникация, отговорност пред новото виждане на позицията на детето/ученика в обществото и съвместни общи решения за неговото подпомагане. Чрез това се изгражда нов концептуален модел за детето, педагога и детската група/училищният клас като интегрирана социално-педагогическа система. 


Педагогическото взаимодействие е предмет на различни научни търсения и поради това се разглежда в зависимост от изследователските цели от различни аспекти. Преди всичко то интегрира в себе си процесите на импулсивното и организирано поведение, на деловото и личностно общуване, на основните детски дейности - игрова, познавателна, предметно-практическа, приложно-продуктивна и художествено-изобразителна в многоплановата им комплексност. 

От гледна точка на проучване на педагогическото взаимодействие при разгръщане на играта като съвместно изразяване на субективен опит на възрастния и детето интересни са характеристиките на процесите на игрово поведение, игрово общуване при взаимопреходите: импулсивно - организирано игрово поведение, делово и личностно игрово общуване. Преди всичко най-вече е ценно анализирането на детската насоченост в игровото взаимодействие при взаимовръзката на игровото общуване и игровото поведение.


Според В. Гюрова (2007, 8)(6) „…играенето се характеризира преди всичко с насоченост към самия процес т.е. към различните прояви на самоизразяване в поведенчески външен (обективен) и на самореализиране във вътрешен мотивационен (субективен) план. Същевременно реализирането му и чрез процесите на общуването с другите лица и техни заместители му придава насоченост и към другия съиграч - наблюдател, помощник, водещ, който е в различна степен субективно ценен и значим (като социален еталон и връзката му със знаковите начини на самоизразяване и като предпочитан партньор и връзката му със смисловите начини на самореализиране). Тук се открива възможност да се търси значението му в първия случай като средство и следователно едновременно с това като схващане на необходими комуникативни актове в играенето, а във втория като цел на взаимодействието и следователно като игрово общуване.“

Цитираният автор определя игровото взаимодействие като сложен, интегриращ по-конкретни процеси продължителен акт на взаимовлиянието между тях:

  • като педагогическо явление с феноменален  характер, подлежащо на описание;

  • като педагогическо усъвършенстване (изменения в положителен план) за субектите в него;

  • като педагогически функции на процесите на игрово общуване, игрово поведение и игрова комплексна дейност, имащи отношение към образованието в периода на детството;

  • като педагогическа структура на игровите общности в систематично-теоретичен план - начин на съществуване и динамиката им;

  • като взаимно свързване между играещи възрастни и деца в игровото пространство;

  • като активност на субектите върху основата на материали и средства,  значими за разгръщането на игровата среда.

Ето защо целта на настоящето изследване e да се апробира системата от интерактивни игрови форми за емоционално филтриране на деца при прехода от подготвителна група към начално училище.


Изследванията, които направихме се осъществиха в ЧСУ „Евлоги и Христо Георгиеви“, което е специализирано в изучаване на китайски език. За приема в училището отговаря комисия, начело с учител по китайски език, учител по български език, логопед, психолог и ерготерапевт. Амбициозни родители изпращат там децата си, но само след одобрение от комисията и успешно положен изпит, децата им биват приети.



ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА – ДИАНА ДОБРЕВА, бакалавър 

Технически университет, Варна; Катедра „Социални и правни науки“  

ИНТЕРКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ. ПЕРСПЕКТИВА И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ.


 УВОД

             Живеем в свят на различия. Всеки човек има различно възприятие за него, но дали то е грешно, до каква степен е така и кой определя това, кой слага граници на нормалното, обичайното, правилното и грешното. За някой култури светът е приравнен до ежедневни борби за оцеляване, за други се олицетворява в поставянето на високи образователни цели. Всичко това са различни ъгли на един и същ непрекъснато развиващ се свят. Но въпросът е как всеки един свиква с новостите, които буквално всяка секунда връхлитат и разтрисат света му. Как се очаква да свикнем с всичко, което ни заобикаля или ни дебне зад следващия ъгъл? Отговорът е елементарен - трябва да започнем от най-ранна възраст да възпитаваме у себе си толерантност към различията, да се опитаме да разбираме или най-малкото да ги приемаме, за да може да бъде запазена хармонията в свят, създаден на базата на купища различия. Пътят, това да се постигне, започва в детските градини, продължава в училище и във висшите учебни заведения и завършва в нашето съзнание на толерантни образовани личности с визия за бъдещето. 

В България проектът с кодово име ОБРАЗОВАНИЕ е изключително наболял, всеобщ, всеизвестен, но в процес на идеен застой. Но какво се случва, когато се намесят неизвестни и непознати различни фактори, какво се случва, когато в един клас има дете от различен етнос или родителите му са от друга държава? Тогава настава неистова паника, защото децата не се раждат научени и нямат в ДНК-ато си идеята за толерантност и равноправие. Интеркултурното образование е точният способ в тези ситуации. Децата трябва да се научат, че всеки е различен, но това в никакъв случай не го прави по-несъвършен, по-нисш с подобни негативни определения. Все по-често започват да се чуват теми свързани с глобализация, обединена Европа, но за да се постигне това трябва първо всички да осъзнаят, че другите са различни и въпреки това всеки може да е център на своята вселена без да пречи на другия. Това ще се случи с помощта на образованието, което изпълнява фундаментална роля в промяната на ценностите, начина на живот и поведението. То е основен инструмент в промяната на отношението към заобикалящата среда от позициите на международните стратегии и решения за устойчиво развитие, заложени в дългосрочен план в съществуването на Европа. Европейското бъдеще се гради върху ценностите на мултикултурния свят и промените, които ще поведат обществото към морал и традиция в една нова устойчива среда.

Основният предмет на изследване в настоящата разработка е интеркултурното образование, което е заложено като основен приоритет в международните документи, свързани с устойчивото развитие. В съвременното общество образованието играе основна роля във възпитанието на бъдещите граждани на Европейския съюз, които след време ще бъдат движеща сила в световната икономика. Реалността е обгърната в културни различия на базата, на които се получават социални феномени като дискриминация и сегрегация. Те могат да бъдат неутрализирани със силата на толерантността и устойчивото образование с мисъл за бъдещето. 

Цел на настоящото проучване е да се установят перспективата и възможностите на интеркултурното образование и неговото място в съвременния свят. За да се получи това, образователните системи на всички европейски страни трябва да се приравнят на едно по- високо ниво, което ще направи Европа най-развитата икономическа сила, базирана на знания и умения.  

За да бъде постигната целта на проучването, ще бъдат изпълнени няколко основни задачи, чиито резултат ще бъде в основата на разбиране на избраната проблематика:

  • проследяване на международната правна система в областта на устойчивото развитие и по-конкретно образованието за устойчиво развитие; 

  • проучване на програми и стратегии, които регламентират образованието за устойчиво развитие, на национално ниво; 

  • проследяване на интеркултурното образование за устойчиво развитие през различните етапи на обучение; 

  • установяване актуалното състояние на засегнатата проблематика в образователната система  и интеркултурността в нея. 


Изследователските методи, които са използвани, са анализ на теоретични източници, интервю с компетентни лица, които работят в сферата на образованието и анкета. Теоретичният анализ е насочен към проследяване правната регулация на интеркултурното образование за устойчиво развитие на международно и национално ниво, както и запознаване с основна терминология, свързана с темата. Проведени са 3 различни интервюта с компетентни лица, които са пряко свързани с различните аспекти на интеркултурността в образованието. Анкетата от своя страна е насочена към активно учащите на гимназиално и висше ниво. От проведените изследвания ще се извлече актуалното състояние на образователната система и перспективата, и възможностите на интеркултурното образование. 




РАЙНА ВИДЕВА, бакалавър

СУ „ Св. Климент Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуства

РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИДЕИ ЗА ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ 

УВОД

Актуалност на проблема

Още от най-ранна възраст детето започва да изучава с любопитство заобикалящата го среда. То трупа своите знания и опит чрез наблюдаване света на живата и неживата природа, промяната в сезоните, природните явления, вълнува се при срещите си с растения и животни. В първите години от развитието си, детето учи основно от думите и действията на най-близките си хора или посредством експериментиране. В по-късен етап то започва да възприема себе си като част от живата природа и осъзнава закономерността между своите действия и промените в учзаобикалящия го свят, били те позитивни или негативни. Чрез практически опит детето научава, че неговите постъпки ще окажат влияние върху предметите от живата природа. Така например, ако откъсне цвете, то бързо ще увехне, но ако полее цвете, растението ще бъде свежо по-дълго време.


През последното десетилетие се заговори за една изключително важна тема, а именно глобалното замърсяване. Човешката дейност оказва сериозно влияние върху околната среда и допринася за нейното унищожаване. Свръхексплоатацията на природните ресурси, включително изкопаеми горива, масовото изсичане на гори, неправилната употреба на пресни води, основно за земеделско производство, изчерпването на подземните водни ресурси, причиняват унищожителни поражения върху екосистемите. 


За да избегнем екологична катастрофа в близките години, е наложително всички ние да вземем сериозни и отговорни действия в отношението си към природата. Отговорността за състоянието на природата и отношението към нея се възпитава, а най-подходящата възраст за това е още в детството. 


Предметът околен свят има водещо значение не само при формирането на знанията за заобикалящата ни среда, но също така в изграждането на практически умения и отношения за опазването ѝ и създаване на устойчива екологична култура у подрастващите.  Тя намира своето проявление в следните направления: 

- екологичната грамотност. Това  е основата, върху която се гради екологичната култура. Свързва се с овладяване на знания, умения, правила и норми на поведение. Формирането й е в пряка зависимост от индивидуалните, етническите, възрастови, национални и др. особености. 

- екологичната компетентност. Тук включваме  знанията и уменията, които се проектират във вземането на решенията и практическите действия. 

- ценностната ориентация. За разлика от действията, които са продиктувани от наложените норми на поведение, при ценностната ориентация отново говорим за действия, но този път те са обусловени от личностната позиция, ценностите и убежденията. Ценностната ориентация на човек проличава в ситуации, които предполагат избор на действията. 

- рефлексия. Осъзнаването на детето като важен компонент от природата, като отговорна за природата личност, съдейства за устойчивост в отношението по екологичните въпроси. 

- творчество. Чрез изработването на субективно значими проекти като хербарий, хранилка за птици, моливник от отпадъчни материали и др., детето получава знания за предмети от живата и неживата природа неусетно, ненатрапчиво и по забавен за него начин.


Изграждането  на екологична култура е продължителен и сложен процес. Възпитанието в отговорно отношение към природата е заложено още в програмата за предучилищна подготовка. Чрез различни творчески и игрови дейности, песнички и римушки, децата научават цветовете на контейнерите за разделно събиране на отпадъците, а също така изработват модели на приемливо поведение сред природата. Всичко това става по един спонтанен начин, играейки.

Ролята на предмета околен свят в училище има за задача да обогати вече натрупаните знания за живата и неживата природа. Важно за този етап е учителят да постави ученика в ролята на наблюдател и изследващ, за да може детето да черпи знанията за природата от самата природа. След това с помощта на целенасочени въпроси да провокира изграждането на аналитичните способности на учениците, за да се вникне и изучат в дълбочина изследваните предмети и явления. Не на последно място, учителят съдейства за синтезиране на различните събрани факти и установяване на връзката „човек-природа”.  Именно разбирането на тази връзка стои в основата на изграждането на правилно екологично самосъзнание и грижа за природата у подрастващите. Когато  ученикът осъзнае своята свързаност с природата, корелацията между действията на всеки от нас и промените в заобикалящата ни среда, едва тогава може да започне трансформацията в поведенческия модел.


Добра предпоставка за въвеждането на екологични теми в процеса на обучение  е уеднаквяването на условията за всички ученици. В съвременното училище попадат деца от различни етноси, култури, с различни материални и финансови възможности. Те са като една пъстра палитра и поведението на всяко от тях е отражение на средата,  в която е отглеждано. Това включва и отношението на децата към заобикалящия ги свят.


Изхождайки от факта, че в нашата страна няма стриктна политика по отношение на разделното събиране на отпадъците, както в страните от Западна Европа, липсата на адекватни мерки срещу замърсяването води със себе си липсата на екологично съзнание и екологична култура. Когато в едно семейство няма традиция и отношение по въпросите, свързани с опазването на околната среда, това неминуемо дава отражение върху отношението  на детето към природата и начинът, по който то използва природните ресурси.

Ето защо образоването по екологични теми е изключително важно в началното училище. То създава и налага стандарт на отношение, подпомага ученика в осъзнаването на личния принос за опазването на природата и изграждането на отговорна гражданска позиция.


Цел и задачи на дипломната работа


Цел:

Целта на настоящата дипломна работа е да се проучат възможностите как при използване на отворени форми на обучение и включване на учениците от начален етап на обучение в творчески работилници, ще повлияе върху изграждането на екологично приемлив модел на поведение и отношение към природата и нейното опазване.



Задачи:

1. Да се направи проучване под каква форма и в каква степен е застъпен проблемът в педагогическата литература;

2. Да се подберат методи, които да дадат възможност за оптималното проучване на отношението на учениците в констатиращия етап и проследяване на промените в тяхното мислене, вземане на решения и изграждане на лична позиция по екологични въпроси до контролния етап;

3. Да се проведе анкета в констатиращия етап, за да се установят знанията и отношението на учениците по въпроси, свързани с опазването на околната среда;

4. Да се направи педагогически експеримент, с който да изследваме как се променя отношението и заинтересоваността на учениците по екологични теми с помощта на отворени форми на обучение.

5. Да се проведе анкета в контролния етап за установяване на промените в нагласите и мисленето на учениците;

6. Да се анализират резултатите, получени от констатиращия и контролния  етап на проведеното изследване;

7. Да се формулират изводи и препоръки с научно-приложен характер.



ДАФИНА АСЕНИКОВА

СУ „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители

ДИАГНОСТИЧЕН СРЕЗ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ И ЛИЧНОСТНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА ПОМОЩНИК ВЪЗПИТАТЕЛЯ ВЪРХУ ПРИМЕРА НА ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ В ГРАД ПОМОРИЕразработка за придобиване на II-ра професионално-квалификационна степен

 УВОД

         Живеем в динамично време, време на преход и демократични промени. Време, което иска ново качество във всички сфери на обществения живот, в това число и образованието.

 На съвременния етап от развитието на образователната ни система са необходими висококвалифицирани, творчески работещи кадри със свой почерк в учебно-възпитателния процес. Изисква се нов подход към професионалното му израстване, към квалификацията и компетентностите му, правилна посока на собственото му отношение към професията и непрекъснат стремеж за самоусъвършенстване и развитие.

 Търсенето и намирането на решения в професионалното ежедневие изисква разностранни компетенции на съвременния помощник- възпитател. Едно от тях е умението за работа в екип.

 Проблемът за екипната работа в детската градина придобива особена актуалност днес, когато нашата образователна система се опитва да се съизмерва с европейската. Уменията за работа в екип са изискване на нашето съвремие и необходимост за съвременните помощник - възпитатели за реализирането на взаимодействията им със социалната среда и за да бъдат ефективни в дейностите, които упражняват. Създават се условия за ангажираност, сътрудничество, взаимно подпомагане, стимулиране и споделяне на отговорности. Екипната работа предполага наличието и използването на постоянна обратна връзка.

 Поради това съвременните ръководители трябва да полагат специални целенасочени усилия, за да мотивират своите подчинени за създаване на екипна организация на работа в детската градина.

 Съвременните тенденции в сферата на съдържанието и организацията на образователно–възпитателната работа в детската градина насочват педагога в създаване на такива условия, които ще благоприятстват изграждането на детската личност във физически, интелектуален и психо–динамичен план. Тези тенденции обуславят необходимостта от такава организация на педагогически процес, който да е организиран към хуманизация и повишаване на развиващия му ефект.

  Проникването в психологическата същност на детското мислене е от решаващо значение за повишаване на ефективността на педагога и взаимодействие с помощта на помощник-възпитателя. За да се формира правилно и отговорно поведение у децата, не само в детската градина, но и извън нея.

              За да порасне детето, не е достатъчно да се храни и спи. Децата стават големи, проумявайки тайните на заобикалящия ги свят. Те се подготвят за живота, разкриват природните си дадености, търсят своето място и изграждат отношението си към околната дейност. Неразривна е връзката между педагога, помощник - възпитателя и децата. Във времето, в което живеем, се налага ефективна организация в детската градина за опазване живота, здравето и формирането на детето. Пренебрегването на мерките за превенция на риска прави детето главен потърпевш, защото то е представител на най–застрашената категория, поради малкия жизнен опит, които има.

 Възпитанието на децата, както и образователните модели в предучилищна възраст са подчинени на редица изисквания между които водещо е това, за системно и последователно развитие. То представя пред нас различни предизвикателства и възможности за следване на поставените цели, за изпробване на новаторски идеи.

 Съществено е изискването за постигане на сътрудничество и осъществяване на различни взаимовръзки и екипност в работата. В процеса на различните видове дейности ние сме мотивирани от идеята да се търсят нови възможности между учител, дете, помощник-възпитател. Чрез прилагане на различни интерактивни подходи и атрактивни модели да ги заинтригуваме, за да можем успешно да постигнем желан и търсен резултат. Затова ролята на помощник-възпитателя в детската градина е „ нов тип специалист” по детското развитие през периода на първоначално изграждане и формиране на детската личност.

  Работата в екип на помощник-възпитателя е един от начините да се разчупи стереотипът в детската градина и да се направи по-ефективен образователно–възпитателният процес. Съвместната работа подобрява стила на работа. Осъществява се промяна на традиционната образователна среда. Изгражда се нова екипна  действителност основана на съвместно търсене, диалог и общуване. Създават се условия за ангажираност, сътрудничество и взаимно подпомагане, стимулиране и споделяне на отговорността.

Обучението на помощник-възпитателите се превръща в новост и съответства на Европейската стратегия за учене през целия живот. Проявява се все по–голям интерес към квалификацията и усъвършенстване на помощник- възпитателя в детската градина.   Хората, които освен учителите са най–близко до децата, освен хигиенни, имат и педагогически функции. Те подпомагат работата на учителя.

  Помощник-възпитателят трябва да усъвършенства своите професионални и личностни умения и компетентности, които ще осигурят успешно комуникационните стратегии за общуване с деца, родители и учители. Ще осигурят позитивна и подкрепяща среда в детската градина чрез използване на иновативни форми, методи и похвати за обучение на помощник-възпитателите. Работещият помощник–възпитател в детската градина трябва да е компетентен, добре подготвен и да има подходяща квалификация, за да може да предостави качествени грижи на децата.

 Следователно, организирането на квалификацията в детските градини  на помощник-възпитателите трябва да се разглежда като процес, допринасящ за развитието на професионалните и личностни компетентности и формирането на определени жизнени нагласи и модели на поведение.

Всичко това доказва огромната роля на помощник-възпитателите и предполага че те трябва да бъдат отлични професионалисти. Професионалната пригодност е способността на човека да работи ефективно на своето работно място. Но не всеки професионалист може да работи ефективно. За да бъде добър помощник-възпитателя освен образование трябва да притежава особени знания, умения, компетентности, които да го направят подходящ и пригоден за заеманата длъжност.


ЕЛИЗАБЕТ БОЖИЛОВА, магистър

СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет; Катедра  „Методика на обучението по история, архивистика и документалистика”

СИСТЕМА НА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ СЕМЕЙСТВО – УЧИЛИЩЕ ВЪРХУ ПРИМЕРА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ 


МОТИВАЦИЯ/УВОД

                                      Обща характеристика на изследването. 

          В дипломната работа представям изследване относно подкрепата, която училището осигурява на родителите с цел повишаване на педагогическата им култура и възможността да оказват пълноценна подкрепа на собствените си деца при самоподготовката им вкъщи. 


          Анализира се готовността на учителите да планират, организират и реализират разнообразни съвременни форми за повишаване на родителския потенциал за оказване на образователна подкрепа за децата вкъщи. Предлагат се някои възможности, подпомагащи управлението на взаимоотношенията семейство-училище в качеството им на равностойни партньори в образованието (възпитание, обучение и процес на социализация) на личността на ученика.

 

          „Образованието е ключът към личностното развитие на ученика, но то е и решаваща предпоставка за благосъстоянието и включването в социалния живот . Върху постиженията на учениците се влияят различни обективни и субективни фактори.


           „Обективните фактори обхващат сложен комплекс от характеристики на националната образователна система и на редица съществуващи или възникващи образователни тенденции - наличие на държавни образователни изисквания за учебно съдържание и за оценяване; учебни програми, учебници и учебни помагала; използваните нови информационни и комуникационни технологии в училищното обучение и др. 


          Субективните фактори, наред със специфичните особености на учениците (възраст, пол, интелектуално развитие, способности, самооценка, възможност за комуникация с връстници и др.) и тези на обучаващите ги педагози, особено важно място заемат родителите. Смята се, че училище и семейство трябва да споделят отговорностите за интелектуалното, физическо и нравствено израстване на децата, както и за тяхната социализация.“ (Иванов, 2011) . 

          „Счита се, че проявите на родителски интерес, позитивно отношение и съпричастност към обучителния процес и училищните мероприятия, към училищните успехи/неуспехи на децата повлияват в положителна посока техните постижения, независимо от социалния им произход и финансово състояние на семейството.“ (Славовa, 2009).


           Изследвания сочат, че училищният успех на децата и младежите зависи в много по-голяма степен от тяхната семейна среда отколкото от училищните фактори. Родителите са първите възпитатели и обучители на децата си, но тяхното поведение в известна степен е стихийно и едностранчиво. Повишаването на педагогическа култура на родителите и желанието им за съдействие биха осигурили възможност за позитивно личностно формиране и успешно училищно обучение на подрастващите.


           Училището е формалната организация, отговорна за образованието и в същото време се явява инициативната страна във взаимодействието. Образователно-възпитателният процес в училище има програмен характер и осигурява последователност в реализиране на целите и задачите за развитието на учащите се. То осигурява за възпитаниците си естествени условия на живот, обучение и възпитание сред връстници, и разполага с условия на живот, обучение и възпитание сред връстници, и разполага с професионално подготвени педагози.


          Училището организира, насочва и координира действието на факторите от социалното обкръжение, предлага и реализира образователното съдържание и формите на работа със семейството. Актуалност и значимост на изследвания проблем. 

          В съвременното общество училищната организация се стреми към непрекъснато усъвършенстване на управлението и повишаване на неговата ефективност и резултатност с цел повишаване качеството на образователната услуга. Управлението чрез сътрудничество между родители и учители се основава на съучастие и се явява едно от найважните интерактивни отношения в организацията, при което се осъществява сътрудничество на различни нива за постигане на желаните резултати. 

          Призванието на учителите да образоват, като възпитават и обучават, се слива с призванието на родителите също да възпитават и обучават детето си. Предаването на опит, подготовката на детето за живота се препокриват в задълженията. Еднаквостта в акцентите на социализация изисква съвместната дейност на учители и родители да е ясно координирана, стойностно ориентирана и отговорно реализирана. Сътрудничеството с родителите в изграждането на картината за света е съществен фактор за реализирането на детето в обществото. Сериозността на педагогическата дейност насочва вниманието не само на учителите, но и на родителите към взаимодействие в образователната институция.

          Чрез по-задълбоченото сътрудничество със семейството се намират добри решения на проблемите свързани с посещаемостта, ранното отпадане и образователните затруднения на учениците. Привличането на родителите в класната стая е приоритетна задача на класния ръководител. Включването на семейството изгражда позитивна нагласа към училищната институция и мотивира учениците за учене и постигане на по-високи резултати. Семейният възпитателен потенциал е фактор от изключителна важност за осигуряване на качествено образование и продължаване на обучението в средните училища. 

          В процеса на личностно израстване и гражданско съзряване първостепенна роля има българското семейство, разбира се със 7 съвременната си визия от своята еволюция. А ние - Учителите трябва да партнираме убедително на семейството, държавните институции и законотворците, а последните да сменят философията си и създадат необходимите инструменти, с които да подредят образователните нива формиращи българските граждани. 

                           Цел и задачи на емпирико-теоретичното педагогическото изследване.

          Целта на психолого-педагогическото изследване е значимостта на участието на представители на семейството в училищното образование на подрастващите, в частност на възможността родителите да оказват пълноценна подкрепа на собствените си деца при обучението по „История и цивилизации“ в прогимназиален етап (VII клас) и също така връзката на родителите с образователната институция. За постигането на целта на изследването формулирах следните Задачи за разработване в магистърската теза: 

1. Проучване и анализиране на научната литература, свързана с проблематиката: Система на           педагогическо взаимодействие: „семейство -училище“. 

2. Изготване на SWOT анализи на стратегически и директивни документи на МОН за семейството в сферата на образованието.

3. Осъществяване на проучване с включване на групи родители и учители от 120 ОУ „Г.С.Раковски“, град София относно степента на готовност на учителите да планират, организират и реализират разнообразни съвременни форми за повишаване на родителския потенциал за упражняване на влияние и активност в училищния живот и оказване на образователна подкрепа за децата, останали вкъщи заради кризисната ситуация в България - пандемията от Covid 19.

4. Апробиране на рефлексивна технология за педагогическо взаимодействие с родителите /социално-педагогически тренинг/.

          Предмет и обект на емпирико-теоретичното педагогическото изследване. 

Предмет на педагогическото изследване са подходите на педагогическото взаимодействие между учителите, родителите и седмокласниците върху примера на обучението по „История и цивилизации“ в 120 ОУ „Георги Сава Раковски“, град София. Обект на настоящото проучване са външните и вътрешните психолого-педагогически условия за системата на образователно взаимодействие: „ученик - учител - родител“ в условията на дистационен формат в обучението по предмета „История и цивилизации“ през втори срок на учебната 2019/2020 година поради кризисната ситуация в България - пандемията от Covid 19.

          

           Хипотеза на емпирико-теоретичното педагогическото изследване. 

Допускам следната хипотеза

Използване на подходящи методи и техники на образователно взаимодействие в системата на българското образование на равнище: „ученик-учител-родител“, може да бъде осъществено само чрез предварително анализиране и установяване на личностно-психологическите параметри на родителя и рефлексивно равнище на личностни и професионални компетентности на учиителя в условия на кризисната ситуация в България - пандемията от Covid 19.


СИЛВЕНА БАЙРАКОВА – дисертационен труд извън регламента; публикува се част от   автореферата

СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет; Катедра „История и теория на  културата“

БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАЛИЩА  – МЕЖДУ ВЪЗХВАЛАТА И ОТРИЦАНИЕТО. ЧИТАЛИЩЕН МЕНИДЖМЪНТ В СЪВРЕМЕНЕН КОНТЕКСТ

Структура на дисертационния труд:

 Дисертационният труд е с обем 266 страници и е структуриран в увод, три глави и заключение. 

Уводът, с обем от 14 страници, представя обекта и предмета на настоящия труд; в него е изведена актуалността на направеното изследване, обоснована е неговата основна цел и избраната методология, формулирани са конкретните цели и задачи и е изложено теоретичното значение на работата. В Увода е представен аналитичен обзор на съществуващите базови трудове и разработки, свързани с обекта на изследване, като се обръща внимание на все още недостатъчното натрупване на съвременни научни текстове, които да осветят в дълбочина предизвикателствата пред културния мениджмънт на съвременните читалища.

Първа глава „Историческо развитие на читалищата“ съдържа 70 страници и разглежда историческото развитие на изследвания обект, условно разделено на базата на значимите политически промени, които оказват влияние – от възникването на читалищата през Възраждането до Освобождението - 1878 г., до 1944 г., до 1989 г. Трансформацията на организацията във времето не е проследена самоцелно, към всеки разгледан период е изведено обобщение на особените характеристики, което реферира към изследователския проблем. В текста е проследен териториалният обхват през различните етапи на развитие – от близо 30 читалища през 1869 г. и 130 през 1876 г.1 до масовото им разпространение през 1926г.-1930г. – 1480 читалища2 , през социалистическото управление на културата - 2380 читалища регистрирани през 1974 г.3 и до съвременния показател според публичния регистър на Министерство на културата – 3665 читалища през 2019 г.4 . Този прираст е динамичен и нееднороден и има своите основания в историческия и политически контекст. Познаването на процеса в дълбочина допринася за разбирането на съвременните предизвикателства пред тази специфична институция. 

1 Гаврилова, Райна, „Векът на българското духовно възраждане“, С. 1992, с. 76 2 Кондарев, Н., Сираков, Ст., Чолов, П., „Народните читалища в България“, том II, С., 1979, с. 41 3 Лазаров, Ст., „Читалищният съюз (1911-2011), С., 2011, с. 91 4 От 2017 г. е стартирана онлайн регистрация на читалищата, публично достъпна на: https://chitalishta.com

Втора глава на дисертационния труд „Обзор, анализ и оценка на развитието на читалищата в съвременността“, разгърната в рамките на 34 страници, акцентира актуалността на изследователския проблем и очертава формалната външна среда на работа на читалищата. Основно внимание е отделено на приетия Закон за народните читалища (1996 г.) и на различните форми на държавна културна политика. Съществено място заема докладът на Чарлз Ландри и екип 5 , който макар и да представлява оценка на външен наблюдател на културните процеси в пост-социалистическа държава, маркира основни, актуални и до днес, препоръки за реформа в културния сектор. По отношение на читалищата този експертен документ има важно значение, тъй като има основен принос за преоткриването им като граждански организации. В рамките на втората глава е очертано и теоретичното поле, върху което стъпва анализът на емпиричните данни. Изведени са някои основни понятия, важни за тълкуването на резултатите от проведените теренни проучвания - „ускорено развитие на културата“ 6 , „институционална памет“7 , „организационна култура“8 . Основните линии на анализ се разгръщат по посока на прехода на българското общество към пазарна икономика, включително в сферата на културата, неговото социално преструктуриране и трудното адаптиране на чуждия опит в една различна среда – процес, който поражда нови феномени. Дисконтинуитетът в развитието на гражданското общество оставя силен белег и върху читалищната институция, защото освен културно-просветна тя е и гражданска организация. В този смисъл се търси ролята на читалището като субект във формулирането на публични политики и култура на участието в публичния живот. На базата на обзора и анализа на съвременния контекст на функциониране на читалищата от гледна точка на нормативна уредба и взаимодействие с външната среда (държавни структури, образователна система и др.) са аналитично структурирани и представени данните от емпиричното изследване в трета глава на дисертационния труд.

 5 Ландри, Ч., “Културната политика в България: Доклад на европейски експертен екип”, Враца, 1998 6 Гачев, Георги, „Ускореното развитие на културата“, С., 20013, с. 13-22 7 Кабакчиева, Петя, “Българският комунизъм в индивидуалната и в институционалната памет” в „Българският комунизъм”, С., 2013, с. 125 8 Хаям, А., “По следите на високата мотивация” в: Хр. “Управление на човешките ресурси”, съст. Карабельова, С.,2002

Трета глава „Емпирично изследване - анализ на статистическите данни“ е разгърната в 96 страници, като емпиричните данни са онагледени в 18 графики и 48 таблици. Това е същностно приносната част на дисертационния труд, тъй като представя значително натрупване на информация и анализ, който типологизира в голяма степен проблемите пред ефективния читалищен мениджмънт. В първата част са организирани данните от количественото проучване, като е очертан профилът на участвалите в изследването единици и са представени резултатите по структурата на логическата матрица. Проявилите се проблемни полета са допълнително проверени посредством качествените методи – полуструктурирани интервюта и изследване на единичен случай. Трета глава обобщава данните от емпиричното изследване и очертава предизвикателствата пред тази традиционна за българското общество организация. Констатира се отслабването на гражданското ѝ начало като фактор в нейното управление и липсата на ясно формулирани държавна и общинска политики. Очертани са слабостите в организационния капацитет, детерминиран най-вече от недостига на лидерски фигури и високо квалифициран човешки ресурс. Анализът достига до регистриране на различни управленски тенденции в зависимост от населеното място (отчитайки демографската перспектива и конкурентната среда) и потвърждава хипотезата, че разнообразието от местни проявления на читалището изисква диференцирана държавна културна политика. 

Заключение. На основата на историографското проучване и анализа на емпиричните данни в заключителната част текстът успява да дефинира спецификите и съвременното състояние на читалищната организация. В края на дисертационния труд са ясно изведени регистрираните проблеми пред читалищния мениджмънт в съвременен контекст, което е необходима стъпка към преоткриването на ролята на читалищата и адаптацията им към изискванията на новото време. Щрихирани са препоръки по посока на диференциране на държавната културна политика в сектора и преосмисляне на политиките за неформално образование.



ТАНЯ ЙОРДАНОВА – дисертационен труд извън регламента; публикува се част от автореферата

Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов, Факултет „Финанси“; Катедра „Финанси и кредит“

МОДЕЛИРАНЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДОМАКИНСТВАТА ПРИ ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА СПЕСТЯВАНЕ И ИНВЕСТИРАНЕ

 I. Обща характеристика на дисертационния труд 

    1. Актуалност на темата

Актуалността на тема се обосновава от факта, че динамичните изменения, настъпили през последните двадесет години потвърдиха, както ролята на домакинствата като един от основните икономически агенти, така също разкриха и тяхната уязвимост, спрямо финансови кризи. Те участват в разпределителните и преразпределителните процеси, където формират своите доходи, подлежащи на разпределение в две направления – потребление и спестяване. Именно чрез спестяванията си домакинствата участват на капиталовите пазари и по този начин техните решения за спестяване и инвестиране определят ръста на икономиката. 

При изследване финансовото поведение на домакинствата се открояват два основни проблема. Първият е свързан със съществуващите подходи за изучаване поведението на икономическите агенти, според който икономическите действия на домакинствата са рационални. Вторият проблем е тяхната хетерогенност, което ограничава избора на модели при изследването им.  

Поради тази причина финансовото поведение на домакинствата е обект на изследване от научната общност. 

    1.  Обект и предмет на изследването 

Обект на изследването са домакинствата в България. 

Предмет на дисертационния труд е поведението на домакинствата при вземане на решения за спестяване и инвестиране. 


    1. Изследователска теза 

В дисертационния труд се защитава изследователската теза, че поведението на домакинствата при вземане на решения за спестяване и инвестиране подлежи на моделиране, в т.ч. и по отношение на риск мениджмънта, чрез прилагане на интердисциплинарен подход.  

    1.  Цел на дисертационния труд 

На основата на така дефинираните обект, предмет и теза дисертационният труд има за цел да изследва финансовото поведение на домакинствата в теоретичен, методологичен и емпиричен аспект, в т.ч. тяхното отношение към риска при вземане на решения за спестяване и инвестиране. Като вторична цел се оформя: 

  • разработването на методологичен модел за определяне рисковия профил на домакинствата при вземане на решения за спестяване и инвестиране; 

  • извеждане на индекс, измерващ промяната в отношението към риска при вземане на инвестиционни решения.


    1.  Задачи и методология на изследването 

Следвайки така определените цел, обект, предмет и теза в дисертацията са формулирани    

следните задачи:

Задача 1:   Чрез научен преглед да се отличат сравнителните предимства на концепции за 

финансовото поведение на домакинствата и да се аргументира необходимостта от неговото 

методологично и емпирично изследване. 

Задача 2:   Да се презентират детерминанти на поведението на домакинствата при вземане 

на решения за спестяване и инвестиране.

Задача 3:   Да се очертае концептуалната рамка на риска във финансовата дейност на 

домакинствата.

Задача 4:   Да се разработи и апробира методологичен модел за изследване на рисковия 

профил на домакинствата при вземане на решения за спестяване и инвестиране. 

Задача 5:   Да се изследва емпирично финансовото поведение на домакинствата.

Задача 6:   Да се изведе коефициент, отразяващ промяната в отношението към риска при 

реализиране на инвестиционни намерения. 

Задача 7:   Да се формулират решения за ефективно управление на финансовата дейност на 

домакинствата.  


Настоящата разработката се базира на използването и прилагането на следните методи: финансов, статистически, сравнителен, ситуационен анализ, методи на дедукцията и индукцията, графичен и психологически методи. 


    1. Обхват на изследването 

Изследователските търсения в дисертационния труд в тяхната теоретична и емпирична част се ограничават до анализ на финансовото поведение на домакинствата чрез авторов методологичен модел за определяне рисковия им профил при вземане на решения за спестяване и инвестиране на базата на ситуационен, количествен и качествен инструментариум.

    1. Структура на изследването 



Дисертационният труд е с общ обем от 187 стандартни страници. 



НИКОЛЕТА МИНЧЕВА  –  извън регламента

Университет по хранителни технологии, Пловдив; Стопански факултет, Катедра „Хранене и туризъм“

ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ГОТОВНОСТТА НА КЕТЪРИНГОВИТЕ ФИРМИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ 

УВОД

Устойчивостта на околната среда е важна практика за ресторантьорството. Една от най-важните задачи на нашето време е грижата за планетата. Изчерпването на природните ресурси и замърсяването на околната среда засягат както отделния човек, така и всички производители и бизнес дейности. Приоритет за големите фирми е да постъпват отговорно и да поставят интересите на обществото на първо място. Предприятията, занимаващи се с кетъринг услуги, не са изключение. Храненето е основна нужда и използването на устойчиви практики в тази сфера може да помогне в опазването на околната среда. Расте броят на предприятията, които предприемат различни стъпки в посока на отговорно използване на енергийните и водни ресурси, стремят се към ограничаване на хранителните отпадъци или използват компостиране, прилагат рециклиране или повторна употреба на опаковъчни материали, непрекъснато усъвършенстват технологията и използваното оборудване, внедряват управленски и организационни иновации и други. Прилагането на добри практики за устойчиво развитие на бизнес дейностите, които използват природни ресурси, са обект на изследване от научни колективи за изясняване на социалните и бизнес ползи. Интерес за нас представлява да проучим доколко принципите за устойчивост се познават и дали фирмите, които се занимават с кетърингова дейност, имат готовност да прилагат добри практики, които ги осигуряват.